Президентът основоположник и икона на борбите за освобождение Джомо Кениата ръководи Кения от освобождението й през 1963г. до смъртта си през 1978г., когато президента Даниел Торотич арап Мой идва на власт по конституционен път.  От1969г.до 1982г. в страната се въвежда де факто еднопартийна политическа система, след като Кенийският национален африкански съюз (KANU) се самопровъзгласява за единствената легална партия в Кения. В резултат на външен и вътрешен натиск, Мой се съгласява да предприеме политическа либерализация в края на 1991г. Етически разнородната опозиция не успява да свали KANU от власт по време на изборите от 1992г. и 1997г. Те са белязани от прояви на насилие и измами, но в същото време се смята, че изразяват волята на кенийския народ. След мирни и справедливи избори, проведени през декември 2002г., президентът Мой слиза от власт. Мваи Кибаки се кандидатира като представител на мултиетническата обединена опозиционна група Национална коалиция на дъгата (NARC)  и печели срещу на кандидата на KANU Ухуру Кениата.  Кибаки заема президентския пост, след кампания насочена към нуждата от антикорупционна реформа, но неговата коалиция се разпада при преразглеждане на конституционния процес през 2005г. Отцепниците се присъединяват към KANU и сформират нова опозиционна коалиция, наречена Оранжево демократично движение, което осуетява правителствения проектозакон за конституция при национален референдум от ноември 2005г. Преизбирането на Кибаки през декември 2007г. е последвано от обвинение за изборни измами, отправени от кандидата на ODM Райла Одинга, и отприщва двумесечни прояви на насилие, в които умират около 1500 души. Подкрепяните от ООН разговори в края на февруари довеждат до подписването на споразумение за общо управление, след което Одинга се завръща в правителството на възстановената позиция министър председател.